В заповедното производство не се сочат доказателства, не се представят преписи за ответника, а самите документи – заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение и всички други книжа а, свързани със заповедното производство са типизирани и са по образец.

Местната подсъдност е – постоянният адрес или седалище на длъжника или местоизпълнението.

Родовата подсъдност – следва от общото изискване съответният иска да е подсъден на районния съд, но има вземания, за които в специални закони е предвидено заповедно производство без да са родово подсъдни на районен съд (например в Закон за адвокатурата, Закон за нотариусите и нотариалната дейност и др.). Във всички случаи, родово компетентен да разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение е районен съд.

Заявлението се разглежда в закрито заседание в тридневен срок от постъпването му и ако съдът прецени, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, издава заповед, препис от която се връчва на длъжника. В двуседмичен срок от връчването длъжникът може да възрази писмено, без да има изисквания за обосноваване на възражението. Подаването на възражение е пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение и за издаване на изпълнителен лист. Съдът е длъжен да уведоми и укаже на заявителя, че в едномесечен срок и при довнасяне на държавна такса може да предяви иска за вземането си.

При заповедта за незабавно изпълнение има няколко различия. Най-напред самата заповед за незабавно изпълнение се връчва на длъжника от съдебен изпълнител, едновременно с изпълнителния лист и поканата за доброволно изпълнение.