Въвеждането във владение или т.нар "Въвод" е изпълнителен способ за принудително отнемане и предаване на присъден недвижим имот. При него се осъществява едно непарично притежание на взискателя към длъжника за предаване на владението или държането на този имот. За да се стигне до въвода във владение е необходимо да има съдебно решение за предаването на конкретния имот. Няма значение на какво точно основание е присъден имотът. Най-често това са исковете за собственост или владелчески искове .Възможно е предаването на владението или държането на имота да се основава на облигационна връзка между взискателя и длъжника. За да бъде редовно извършен въвод във владение, е необходимо да са налице определени предпоставки, като първата от тях е да има издаден изпълнителен лист в полза на взискателя срещу длъжника в който да е индивидуализиран имотът. На второ място, към момента на въвода имотът се държи от длъжника, посочен в изпълнителния лист или от неговите наследници или правоприемници. В момента на въвода обаче, имотът би могъл да се владее и от трето лице. В този случай въводът е възможен, ако лицето е започнало да владее имота след завеждането на делото, по което е издадено изпълняваното решение .Най-често се срещат ситуации, при които изпълнителният лист е издаден въз основа на едно невлязло в сила решение на въззивна инстанция,срещу което в последствие е подадена касационна жалба. Решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане във въззивната инстанция . Ако при новото разглеждане съдът постанови решение с обратно съдържание и то влезе в сила, то съдът постановил решението, издава Обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на вещите /сумите, получени по първоначалния изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК). Така се постъпва при материално-правна незаконосъобразност на принудителното изпълнение, защото решението въз основа на което е издаден първоначалният изпълнителен лист , ще бъде отменено, когато е неправилно, т.е. при условията на чл. 281, т. 3 от ГПК. И когато е постановено ново решение по същия спор, с което искът е отхвърлен като неоснователен е очевидно, че ищецът не е титуляр на притежателното право, претендирано от него и реализирано при първоначалния изпълнителен лист . Друг често срещан случай е, когато изпълнителният лист, въз основа на който се извършва въводът, е издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Случаите, при които въвеждане във владение като процесуално действие са били обжалвани и с решение на втората инстанция е отменен, са тези, при които въводът е извършен в нарушение на процесуалните норми, уреждащи осъществяването му , т.е. вече не при материалноправна незаконосъобразност на изпълнението, а при съществени процесуални нарушения. В практиката съществуват различия по предпоставките за осъществяване на обратния въвод , като според едни съдебни изпълнители, за да извършат обратен въвод, е необходим обратен изпълнителен лист, а според други – такъв не е необходим и въводът ще се осъществи направо въз основа на отменителното съдебно решение, с което първоначалният въвод е бил отменен. В константната си практика ВКС приема, че когато е отменен един въвод във владение от съдебен изпълнител, последният е длъжен да възстанови фактическото положение отпреди въвода. За целта не е необходимо издаване на титул от съда. Задължението на съдебния изпълнител следва от факта, че самото действие е извършено без да е било налице процесуално основание за това и е в нарушение на ГПК. Съобразно с принципа за законност (чл.5 от ГПК) съдебният изпълнител е длъжен да стори това в изпълнение на съдебното решение , т.е. за да бъде извършен обратен въвод при отменен със съдебно решение на процесуално основание предходен въвод , не е необходимо да се издава обратен изпълнителен лист , а съдебният изпълнител ще го извърши направо въз основа на отменителното решение. Стои въпросът подлежи ли на обжалване отказът на съдебния изпълнител да извърши обратен въвод? Подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени в ГПК . Когато жалбоподател е трето лице, то възниква допълнителното ограничение на чл. 435, ап.4 от ГПК – трябва изпълнението да е било насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ , се намират във владение на това лице. При тъй наречения обратен въвод , условието на този текст очевидно не е налице. С оглед действащата законодателна уредба, не съществува възможност отказът на съдебния изпълнител да извърши обратен въвод да бъде обжалван пред съда! При тази невъзможност, ефективното следващо средство за защита на третото лице, е предявяването на владелчески иск, като предпоставката за него е влязло в сила решение по чл.435, ал.5 ГПК, установяваща незаконосъобразността на въвода.
Не така стоят нещата при изпълнение по Закона за особените залози. Изпълнението което се дължи от съдебния изпълнител, не представлява същински типичен изпълнителен процес, а е продължение на „необходимото съдействие“, което залогодателят трябва да окаже на заложния кредитор (чл. 35, an.1 от 303). Основната разлика се състои в това, че в случая липсва предходен исков процес, в който със сила на присъдено нещо да е установено притежателното право на заложния кредитор, липсва и изпълнителен лист. Съдебният изпълнител предприема действия , въз основа на извлечение от регистъра за вписан залог и вписано пристъпване към изпълнение (чл. 35, ал. 1 от 303). По своята същност тези действия не са изпълнителен процес, а принудителни мерки за запазване на имуществото на заложния длъжник, т.е. те биха могли да бъдат окачествени като обезпечителен процес. Това е така, защото заложният кредитор , чрез въвода обезпечава своето вземане към заложния длъжник. Проблем, по който липсва еднозначна съдебна практика, е проблемът за правата на третото лице, което е отстранено от имота.В преобладаващата съдебна практика се приема, че третото лице не може да обжалва въвода във владение, защото изрично по силата на чл. 36, ал. 2 от 303, то може да предяви установителен иск срещу залогодателя и заложния кредитор, за да защити правата си. Макар и инцидентно, среща се и обратната практика.
В този случай, не съществува възможност да бъде издаден обратен изпълнителен лист. Това е така най-малкото ,защото и първоначалният въвод е извършен без изпълнителен титул. Несъмненно, обратният въвод ще бъде извършен по молба на отстраненото трето лице срещу заложния кредитор, по чиято инициатива е извършен първоначалният въвод. Възможно е обаче все пак заложният кредитор да е върнал владението на длъжника, който е собственик на имота. При връщането на владението на имота заложният кредитор имплицитно се отказва (временно или окончателно) от това ,да търси вземането си чрез извършения по-рано въвод върху заложения по ЗОЗ имот. В този случай съдебният изпълнител ще намери в имота друго лице, а не онова, което е въвел с отменения по съдебен ред въвод. При този особен случай на „съдействие“ (чл. 35, ал. 1 от ЗОЗ) чл. 523 от ГПК е неприложим – защото, преди изпълнението не се е развило исково производство, което е завършило със съдебно решение, и не може да се преценява дали лицето е започнало да владее имота преди или след образуването на делото.
Съдебният изпълнител няма право да извърши въвод срещу собственика на имота в хипотезата на доброволно предаване на имот от заложния кредитор на собственика му . Действията по чл. 35, ал.2 от ЗОЗ съставляват оказване на съдействие на кредитора, като не представляват изпълнителни действия. Заложният кредитор би могъл да се откаже от изпълнението си към конкретния имот, да отложи същото или след като прецени, че няма нужда да държи същия в хода на изпълнението по ЗОЗ, да върне имота на собственика му (заложен длъжник). В този случай, дори при евентуална отмяна на действието на ЧСИ по съдебен ред (което би било недопустимо), обратният въвод би бил безпредметен . Освен това, той не би могъл да се осъществи срещу собственика на имота по аргументите , изложени в предходната точка. Отношенията между отстраненото при първоначалния въвод трето лице и собственика на имота следва да се уреждат по исков ред .
Дори да приемем, че в хипотезата на отменен въвод, извършен по реда на чл.35, ал.2 от ЗОЗ, предпоставките за обратен въвод са налице, съдебният изпълнител е длъжен да вземе предвид релевантните факти които са настъпили след съдебното решение по чл.435 ГПК, както и правата на лицата, които би заварил в имота, ако те са различни от заложния кредитор, по чието искане първоначалният въвод е бил извършен. Лицето, което е било отстранено от имота, притежава право на иск по чл.36, ал.2 от ЗОЗ срещу залогодателя собственик на имота. Искът може да бъде вещен (например да защити учредено в негова полза право на ползване) или облигационен (ако е наемател на имота). При успешен изход на делото, ще притежава изпълнителен титул, въз основа на който ще получи фактическата власт върху имота. Ако приемем, че обратният въвод може да се осъществи срещу собственика на имота без водене на исков процес, ще изпразним от съдържание предоставената от чл. 36, ал. 2 от ЗОЗ искова защита на всяко трето лице, оспорващо правото на заложния кредитор и, евентуално – на залогодателя.
Призванието на адвоката е да помогне на клиента във всяка житейска ситуация и да го предпази чрез своите юридически знания, опит и съвети от грешни решения, които в повечето случаи са свързани с много главоболия и са могли да бъдат избегнати .При нас в Кантора Арабаджиев и партньори получавате търсените правни защита и съдействие с професионализъм, бързина, отговорност, както и коректно човешко отношение. Доверете ни се и ние ще се погрижим да намерим най-доброто решение за Вашия правен случай!
