Законът за собсвеността урежда няколко граждански иска за защита на правото на собственост. Първият иск е по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) и се нарича в теорията и практиката ревандикационен иск. По силата на този иск собственикът може да претендира своята вещ от всяко лице, което е владее или държи, без да има основание за това. Този иск не се погасява по давност. Уважаването на иска по чл. 108 от ЗС става с осъдително решение, което има не само сила на присъдено нещо, но и изпълнителна сила. С решението съдът осъжда ответника да предаде владението и отстъпи собствеността. Въз основа на това решение се издава изпълнителен лист.

Друг иск за защита правото на собственост е негаторния иск. Той е уреден в чл. 109 от ЗС. По силата на закона собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С тези искове се защитава не само нарушено владение, но извършване и на други действия, които пречат на собственика. Нарушенията могат да имат различни форми. Те могат да се изразят в периодични действия спрямо имота, които пречат на собственика на имота. Нарушенията могат да водят и до създаване на нови състояния в имота, неприемливи за собственика. Взависимост от характера на нарушенията, собственикът може да прибегне до различни негаторни искове за защита. Следователно негаторни са исковете, с които собственикът на един имот иска да се установи правото му на собственост върху имота, както и факта, че ответникът не притежава претендираното от него вещно право върху имота. Може да се иска също ответникът да бъде осъден да престане да извършва определени действия спрямо имота или да отстрани и премахне създадените вече състояния в същия имот и по този начин да възстанови предишното му състояние.

В чл. 109а от ЗС е уреден и един специфичен иск за защита на правото на собственост - иск за определяне на граници. Този иск има за обект само недвижими имоти. Той се упражнява тогава, когато съществува неопределеност на границите между недвижимите имоти. Практиката приема, че искът е неприложим по отношение на недвижимите имоти, чиито граници са определени с влязъл в сила подробен устройствен план, вследствие на което тези имоти са придобили статут на УПИ. По силата на този иск се определят границите само между съседни имоти.

Освен тези искове, всяко лице може да предяви и установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Решението, постановено по такъв иск се ползва само със сила на присъдено нещо. Правният интерес е сравнително ограничен. По дефиниция с този иск се цели да се установи едно право. Съдебната практика приема, че с установителния иск за собственост може да се прекъсне придобивната давност по силата на чл. 116 ЗЗД и по този начин собственикът да защити правата си.