Следва дебело да се подчертае, че отказът е възможен само ако наследникът не е приел откритото наследство. Важна правна последица на отказа е неговата неоттегляемост. Наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството. Частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред. Приемането произвежда действие от откриването на наследството –  наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя в последното му местожителство. Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество – изрично и писмено или мълчаливо, както и съответно да се откажат от наследството (само в цялост, частичен отказ е недопустим),  но наследниците, в полза на които е открито наследството не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права на наследодателя .

Всъщност процедурата  по изрично приемане на наследството (приемането може да не бъде изрично,а и чрез действие на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследствено имущество) и процедурата по отказ от наследство е една и съща – развива се пред районния съд, в района на който е открито наследството и се вписва в особена за това книга. В практиката е прието и се изисква от съда, заявлението да бъде нотариално заверено, но няма изрична законова норма, която да го предписва. В заявлението ясно и недвусмислено следва да се заяви, че наследникът се отказва от оставеното от наследодателя наследство. Прилагат се следните документи:

1. Препис-извлечение от акт за смърт;2. Удостоверение за наследници;3. Документ за платена държавна такса;