ЗАЩИТА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ
Често в житейски план се стига до защита правото на собственост на недвижими имоти , което може да застрашено , смутено ,нарушено или дори отнето и друг да го осъществява и в тези различни хипотези имаме нужда да го защитим като предприемем фактически или правни действия.
Основните искове за защита правото на собствеността според нашето законодателство са:
- ревандикационен иск - за установяване правото на собственост и възстановяване на владението, когато същото е отнето от другиго
- негаторния иск – когато следва да се прекратят противоправни , неоснователни действия, пречещи на осъществяване нашето право на собственост в пълен обем
- искове са установителни искове – с които се признава на правото на собственост, като тук следва да раграничим положителни и съответно отрицателни установителни искове
- иск за определяне на граници между обекти на правото на собственост
Следва да се има предвид , юе всеки иск е със своя специфика и следва с оглед на всички обстоятелства и фактически отношения да се съобрази кой е най – подходящия в конкретния казус с кой да защитим правата и интересите си свързани със собствеността
Ревандикационен иск е на невладеещия собственик срещу владеещия го несобственик, с цел той да върне вещта. Имаме две части на иска иска се съдът да установи нашето право на собственост и съответно с решението си да възстанови нашето владение на имота .Вещта е във владение на ответника и той я държи без правно основание. Може да имаме и претенция за вреди във връзка с противоправно отнетото владение.
Негаторния иск е за прекратяване на всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да осъществява в пълен обем правото си на собственост , но все пак той я владее
Използва се , когато веща е обект на действия, които пречат за нормалното ползване. Съдът задължава ответната страна да преустанови действията си и съответно можем да претендираме да възстанови законоустановеното състояние.
Установителен иск е когато е налице спор във връзка със самото право на собственост и имс претенции от различни лица за притежанието му. Този иск не засяга владението.
Както вече вече изтъкнах са налице положителни и отрицателни установителни искове , като между тях има много и съществени разлики свързани с искането до съда , тежестта за установяване на определени обстоятелства и случаите в които се използват , Налице е задължителна и трайна практика на ВКС , която търпи изменение в годините и следва добре да се познава.
Иск за определяне на граници -за установяване на точните граници между съседни имоти.Използва се при неяснота или спор относно точните граници на недвижимия имот.
